„Сливница! Това име чудно звучеше сега на ушите ми. преди няколко дена то не беше известно никому в България; сега то беше в устата на всичките…. Славата на крилете си го разнесе до края на света. Сега Сливница имаше всесветовна знаменитост. Като даде името си на една голяма и съдбоносна битка, тя спечели някакво обаяние и величие пред очите ни. Ето защо аз влязох в разкаляните и улици с едно натръпване, както кога влазяш в едно свещено място“.
Победата на българската войска в Сръбско – българската война превърнала „дрипавото село в една долчинка“, според народния поет Иван Вазов, в свято място,съхранило героизма, честта и решимостта на един народ, защитил Съединението.
Стъпките на българската слава отбелязват войнишките паметници, част от които посетихме.
През 1907 г. група сливнишки учители и жп. чиновникът Попов, основават първото читалище – „Пробуда“.
Началните стъпки са свързани с дейността на самодейния театър и първата му пиеса – „Обесването на Васил Левски“. Един от участниците си спомня:“….декорът бе твърде примитивен, завесата бе направена от чаршафи и черги…….но въодушевлението не спада .Основан е детски хор, компетентни лектори изнасят лекции на различни теми, селцето живва. Войните прекъсват дейността им. Възстановена през 1919г., тя включва постепенно и нови форми на изява -народни танци Група за автентичен фолклор, Детски музикален театър,Хорова студия „Пионер“, школи по танци…..Йоланда Младенова – настоящ секретар на читалище „Съзнание „, бе не само любезен домакин, но и щедро предостави материали за ползване в училище.
Първоначално библиотеката се помещавала на първия етаж в дома на Божко книжаря на централната улица. Книгите се давали на гише, по списък, без свободен достъп – разказва ни гл. библиотекар, Ева Добренова, връщайки се в спомените за първите 10 г. на 20 век, че и по – рано, във времето , когато в къщата на нейния пра – дядо се е помещавала щаб – квартирата на княз Ал. Батенберг по времето на Сръбско – българската война……
В читалните всеки откри интересни книги, а Ева спечели и нов читател – Ивана.
Вниманието ни грабна Алманах от 1917 със следното съдържание:
Последните фотографии отразяват презентацията на интервю с работодател , осъществена от експертите от Бюрото по труда в община Сливница, с участието и на членовете от клуб „Хронограф“, завършващи 12 клас.
Историята на Военен клуб — Сливница е тясно свързана с историята на 25-ти Драгомански пехотен полк и Първа пехотна софийска дивизия.
През месец май 1921 г. за постоянен гарнизон на Драгоманската дружина, която трябва да напусне Цариброд по силата на пагубния за България Ньойски договор от 1919 г., е предложено село Сливница.
През 1924 г. за командир на дружината е назначен полковник Ковачев. Негова е заслугата за построяването на сградата на Гарнизонното офицерско събрание, както се е наричал тогава Военният клуб.
Мястото за строеж било подарено от родолюбивия сливничанин Павел Цветков през месец август 1925 г. Запазено е благодарствено писмо на дружинния командир до дарителя, заведено под № 2661 / 22.08.1925 г., в което се казва:
От името на офицерите от гарнизона Ви благодаря за готовността Ви да подарите за целта нужното място и Ви моля да определите деня, когато ще можете да бъдете между нас, за да се определи мястото и извършат формалностите по подаряването.
За около година и половина е построена съществуващата днес сграда на клуба с киносалон — едно истинско украшение за Сливница по онова време. С построяването на сградата както пред офицерите от гарнизона, така и пред сливничани се открива възможността да ходят на кино, да провеждат събранията си на подходящо място.
В чест на 110 г. от Съединението на България и Сръбско-българската война от 1885 г. в една от залите на Военен клуб — Сливница е открит музей на Първа пехотна софийска дивизия. Военен клуб Сливница както в миналото така и днес играе значителна роля в задоволяване на информационните и културните потребности на военнослужещите игражданите от региона.
Предстои проучване на част от заснетите документи.
Интересните факти от краеведското изследване на Светолик Милчич „Сливница,“ за благодетелите, допринесли за облагородяването на село Сливница, събудиха любопитството ни и ни отведоха при отец Георги, който любезно ни предостави Летописната храмова книга. На някои от страниците и собственоръчно е оставил приписки свещеноиконом Димитър п. Янакиев, от които научаваме, че ремонтът на храма, създаването на първото мирово съдилище, полицейски участък, седмичен пазар, Земеделски банков клон, ветеринарен участък, уреждането на поща и телеграф, строежът на водопроводи и училища,създаването на агрономство, архитектурното планиране на Сливница, виждат „бял свят“благодарение на ентусиазма му и активната му дейност: „Сливница ще правим град, ще я въздигаме търговски, политически и културно“. След няколко години направил “ къща, гивгирена, с граждански вид и хубава вътрешна уредба“, за да свикват сливничани с красивото, в контраст с ниските нехигиенични къщи и кривите неурегулирани улици. Отецът вярвал, „че ще се направят в бъдеще много по – хубави сгради – частни и обществени“. За този строител на съвременна Сливница, свещеник Хаджиев ще напише:
